Фасулът е сред традиционните храни, които българинът употребява от край време, но и към които се отнася с леко пренебрежение. Според последните изследвания обаче се оказва, се тъкмо в бобовите култури се съдържат ценни за организма ни вещества като белтъчини, целулоза, мазнини и други.
Химичните анализи на фасула показват, че в него се съдържат спапунини, изофлавини и влакнини, които способстват за намаляването на холестерола в кръвта и предотвратяват развитието на ракови заболявания на дебелото черво и стомаха.
В зърната на белия боб се съдържат флавоноиди, витамини, инсулин, органични киселини, стреанини, витамин С, РР, пиридоксин, пентонтенова киселина и други.
В бобените зърна се съдържат и високи нива на арнитин, който има свойството да регулира обмена на веществата и да нормализира кръвната захар.
Едва ли много хора знаят, че едно от най-добрите лекарства при профилактика за рак на стомаха и дебелото черво е тъкмо фасулът.
Високото съдържание на целулоза във фасула пък засилва перисталтиката на червата и изчистват храносмилателната система от всички токсини и тежки метали, които са се натрупали и телата ни.
Професор Андерсън от Института по медицина в университета в Кентъки след обстойни анализи и изследвания е достигнал до извода, че фасулът е по-полезен от овеса, тъй като при консумация и на двата продукта, белия боб намалява холестерола с 19%, докато овеса – с 10%.
Според проф. Андерсън фасулът действа благотворно и върху сърдечно-съдовите заболявания, тъй като е богат на влакнини, които не само понижават холестерола в кръвта, но и подпомагат работата на стомаха и дебелото черво.
Бобовите растения се препоръчват за редовна консумация и за подсилване на имунната система, при заболявания като цистит, нарушения на работата на задстомашната жлеза и други.